12.11.2011 г., 8:20

* * *

946 1 5

*  *  *

Толкова много омраза.

Толкова много съдби.

Толкова много емоции,

обречени малки души.

Виждам тунела и мрака.

Хора със бледи лица,

които очакват живота,

а срещат само смъртта…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Бинев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много! Отдавна не бях писал нови неща! Ще продължавам!
  • ...Толкова много омраза има край нас...
  • Тъга, мъдрост и много истина! Искрени и сърдечни поздрави!
  • Толкова млад и толкова мъдър!Браво!!! Пожелавам "светлина в тунела"!
  • Много тъжно и мъдро !Толкова реалистично ,настръхна ми косата!Браво Човече !Поздрав сърдечен!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...