22 июн. 2010 г., 13:15

Феникс 

  Поэзия » Философская
475 0 2

    Феникс

 

Когато болка те изгаря

и черна нощ те съкруши,

не казвай само, че е краят,

а стъпалата поеми.

 

Болката прегаря, пари,

дори душата те боли,

но в утрото се ражда ново -

старото да промени.

 

Когато дъното докоснеш,

силно с тласък поеми

посоката  - да е нагоре,

да плуваш в чистите води.

 

Отмиваш там утайки стари

от преживелите беди,

нагоре чисто е и дишаш леко -

на себе си се довери.

 

След болката проблясва ден

и носи твоите награди,

моделът - стар, изпепелен,

премахва любовта прегради. 

 

Върви – във своята посока

и миналото не носи,

за огъня мисли си даже -

как болката изпепели.

 

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??