Феникс
Феникс
Когато болка те изгаря
и черна нощ те съкруши,
не казвай само, че е краят,
а стъпалата поеми.
Болката прегаря, пари,
дори душата те боли,
но в утрото се ражда ново -
старото да промени.
Когато дъното докоснеш,
силно с тласък поеми
посоката - да е нагоре,
да плуваш в чистите води.
Отмиваш там утайки стари
от преживелите беди,
нагоре чисто е и дишаш леко -
на себе си се довери.
След болката проблясва ден
и носи твоите награди,
моделът - стар, изпепелен,
премахва любовта прегради.
Върви – във своята посока
и миналото не носи,
за огъня мисли си даже -
как болката изпепели.
© Елеонора Крушева All rights reserved.
