Феникс
545
0
0
Докоснах, после те отминах,
Блудница поспря при мен
И с нея всичко аз опитах,
Събудих се, а беше ден.
Огледах се, поспрях и зърнах
На боровете тъмните листа,
Повей вятър пак ме върна
В зората, в дневните неща.
Гълчава нейде се зададе,
Жена крещеше на мъжа,
Детето с писък се издаде,
Че иска малко топлинка.
Вървях по улиците, скитах
И вдишвах всеки глъч,
Усещах всеки повей, писък,
До болка всяка злъч.
Умрях и възродих се,
Като феникс от пепелта,
Във огъня родих се,
Със теб жадувам да заспя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветелин Казашки Все права защищены
