Докоснах, после те отминах,

Блудница поспря при мен

И с нея всичко аз опитах,

Събудих се, а беше ден.

Огледах се, поспрях и зърнах

На боровете тъмните листа,

Повей вятър пак ме върна

В зората, в дневните неща.

Гълчава нейде се зададе,

Жена крещеше на мъжа,

Детето с писък се издаде,

Че иска малко топлинка.

Вървях по улиците, скитах

И вдишвах всеки глъч,

Усещах всеки повей, писък,

До болка всяка злъч.

Умрях и възродих се,

Като феникс от пепелта,

Във огъня родих се,

Със теб жадувам да заспя.