Феникс
544
0
0
Докоснах, после те отминах,
Блудница поспря при мен
И с нея всичко аз опитах,
Събудих се, а беше ден.
Огледах се, поспрях и зърнах
На боровете тъмните листа,
Повей вятър пак ме върна
В зората, в дневните неща.
Гълчава нейде се зададе,
Жена крещеше на мъжа,
Детето с писък се издаде,
Че иска малко топлинка.
Вървях по улиците, скитах
И вдишвах всеки глъч,
Усещах всеки повей, писък,
До болка всяка злъч.
Умрях и възродих се,
Като феникс от пепелта,
Във огъня родих се,
Със теб жадувам да заспя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелин Казашки Всички права запазени
