25 окт. 2011 г., 16:17

Фентъзи

1.1K 0 4

Писмо в бутилка сред раковини

и раци,

корабче от хартия, изхвърлено на

дюни,

Лорелай откри с мокрите си  пръсти,

отвори писмото и се  зачете,

и душата ù, бяла птица, литна

над синята планета,

сълзи светулки се разнесоха

над вода и отражение,

и часовникът на луната спря,

за да им се любува,

русалката се влюби в думи,

написани в корабен дневник,

нощни пеперуди затанцуваха.

Задраскан свят от вълшебство

видя Лорелай в късчето хартия

и поиска приказни времена

за нощни круизи и капитани

и сякаш изгря нова луна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...