25 окт. 2011 г., 16:17

Фентъзи

1.1K 0 4

Писмо в бутилка сред раковини

и раци,

корабче от хартия, изхвърлено на

дюни,

Лорелай откри с мокрите си  пръсти,

отвори писмото и се  зачете,

и душата ù, бяла птица, литна

над синята планета,

сълзи светулки се разнесоха

над вода и отражение,

и часовникът на луната спря,

за да им се любува,

русалката се влюби в думи,

написани в корабен дневник,

нощни пеперуди затанцуваха.

Задраскан свят от вълшебство

видя Лорелай в късчето хартия

и поиска приказни времена

за нощни круизи и капитани

и сякаш изгря нова луна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...