Oct 25, 2011, 4:17 PM

Фентъзи

  Poetry
1.1K 0 4

Писмо в бутилка сред раковини

и раци,

корабче от хартия, изхвърлено на

дюни,

Лорелай откри с мокрите си  пръсти,

отвори писмото и се  зачете,

и душата ù, бяла птица, литна

над синята планета,

сълзи светулки се разнесоха

над вода и отражение,

и часовникът на луната спря,

за да им се любува,

русалката се влюби в думи,

написани в корабен дневник,

нощни пеперуди затанцуваха.

Задраскан свят от вълшебство

видя Лорелай в късчето хартия

и поиска приказни времена

за нощни круизи и капитани

и сякаш изгря нова луна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...