7 авг. 2016 г., 10:35

Фея

2K 0 6

 

 

 

Сред лилии водни във вечер безлунна,

сред бисерни капки на звезда роса,

към мене отново е тя благосклонна

обвита с воал от неземни цветя.

 

В косите и огнени бисери светят -

сочат  те пътя на злочести сърца.

Сълзите щастливи за нея блестят,

божествени песни се леят в света.

 

И зная щастлив съм, защото я има,

тя сили ми дава и радост в скръбта,

дори и далечна любовта и  незрима

до мене достига и ми дава крила.

 

31.07.2016

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...