7 авг. 2016 г., 10:35

Фея

2K 0 6

 

 

 

Сред лилии водни във вечер безлунна,

сред бисерни капки на звезда роса,

към мене отново е тя благосклонна

обвита с воал от неземни цветя.

 

В косите и огнени бисери светят -

сочат  те пътя на злочести сърца.

Сълзите щастливи за нея блестят,

божествени песни се леят в света.

 

И зная щастлив съм, защото я има,

тя сили ми дава и радост в скръбта,

дори и далечна любовта и  незрима

до мене достига и ми дава крила.

 

31.07.2016

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аластор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...