7.08.2016 г., 10:35

Фея

2K 0 6

 

 

 

Сред лилии водни във вечер безлунна,

сред бисерни капки на звезда роса,

към мене отново е тя благосклонна

обвита с воал от неземни цветя.

 

В косите и огнени бисери светят -

сочат  те пътя на злочести сърца.

Сълзите щастливи за нея блестят,

божествени песни се леят в света.

 

И зная щастлив съм, защото я има,

тя сили ми дава и радост в скръбта,

дори и далечна любовта и  незрима

до мене достига и ми дава крила.

 

31.07.2016

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аластор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...