Сред лилии водни във вечер безлунна,
сред бисерни капки на звезда роса,
към мене отново е тя благосклонна
обвита с воал от неземни цветя.
В косите и огнени бисери светят -
сочат те пътя на злочести сърца.
Сълзите щастливи за нея блестят,
божествени песни се леят в света.
И зная щастлив съм, защото я има,
тя сили ми дава и радост в скръбта,
дори и далечна любовта и незрима
до мене достига и ми дава крила.
31.07.2016
© Аластор All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
