Сред лилии водни във вечер безлунна,
сред бисерни капки на звезда роса,
към мене отново е тя благосклонна
обвита с воал от неземни цветя.
В косите и огнени бисери светят -
сочат те пътя на злочести сърца.
Сълзите щастливи за нея блестят,
божествени песни се леят в света.
И зная щастлив съм, защото я има,
тя сили ми дава и радост в скръбта,
дори и далечна любовта и незрима
до мене достига и ми дава крила.
31.07.2016
© Аластор All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
