14 мар. 2010 г., 17:52

Фея на дъжда

719 0 2

Капки дъжд в усоя тих чертаят

така магично твоето лице

и по мократа ми кожа ваят

ласките на влюбени ръце.

 

За секунди вече си пред мене,

неотразима в лунна светлина,

възхитен ти падам на колене,

моя малка фея на дъжда.

 

Припомни ми любовта от вчера,

припомни я с облачния здрач

и спомни ми двама след вечеря

как копняхме в тоз небесен плач.

 

Чувствам те навсякъде по мене,

шепнеш ми с мелодия дъждовна,

пак за нас е цялото ти време,

пак с целувките си ти ме трогна.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...