14 мар. 2010 г., 17:52

Фея на дъжда

715 0 2

Капки дъжд в усоя тих чертаят

така магично твоето лице

и по мократа ми кожа ваят

ласките на влюбени ръце.

 

За секунди вече си пред мене,

неотразима в лунна светлина,

възхитен ти падам на колене,

моя малка фея на дъжда.

 

Припомни ми любовта от вчера,

припомни я с облачния здрач

и спомни ми двама след вечеря

как копняхме в тоз небесен плач.

 

Чувствам те навсякъде по мене,

шепнеш ми с мелодия дъждовна,

пак за нас е цялото ти време,

пак с целувките си ти ме трогна.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...