14 mar 2010, 17:52

Фея на дъжда

  Poesía
716 0 2

Капки дъжд в усоя тих чертаят

така магично твоето лице

и по мократа ми кожа ваят

ласките на влюбени ръце.

 

За секунди вече си пред мене,

неотразима в лунна светлина,

възхитен ти падам на колене,

моя малка фея на дъжда.

 

Припомни ми любовта от вчера,

припомни я с облачния здрач

и спомни ми двама след вечеря

как копняхме в тоз небесен плач.

 

Чувствам те навсякъде по мене,

шепнеш ми с мелодия дъждовна,

пак за нас е цялото ти време,

пак с целувките си ти ме трогна.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...