Mar 14, 2010, 5:52 PM

Фея на дъжда

  Poetry
712 0 2

Капки дъжд в усоя тих чертаят

така магично твоето лице

и по мократа ми кожа ваят

ласките на влюбени ръце.

 

За секунди вече си пред мене,

неотразима в лунна светлина,

възхитен ти падам на колене,

моя малка фея на дъжда.

 

Припомни ми любовта от вчера,

припомни я с облачния здрач

и спомни ми двама след вечеря

как копняхме в тоз небесен плач.

 

Чувствам те навсякъде по мене,

шепнеш ми с мелодия дъждовна,

пак за нас е цялото ти време,

пак с целувките си ти ме трогна.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....