4 авг. 2009 г., 00:23

* * * 

  Поэзия » Философская
597 0 23

Вик на болка -

раздира тъмната пелена,

пустота, пустота,

и мрак...

И в сумрака чер

и лепкав, като кал -

пълзи човешката

гордост, надменност,

и няма покой,

и няма мир-

човешката душа.

Но - едното цяло тупти,

и вибрира честота

от милиони вата

енергия - мисъл,

и не оставя

човешката душа,

в тъма.

 

22.11.99г.

© Сириус Надежда Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??