Вик на болка -
раздира тъмната пелена,
пустота, пустота,
и мрак...
И в сумрака чер
и лепкав, като кал -
пълзи човешката
гордост, надменност,
и няма покой,
и няма мир-
човешката душа.
Но - едното цяло тупти,
и вибрира честота
от милиони вата
енергия - мисъл,
и не оставя
човешката душа,
в тъма.
22.11.99г.
© Сириус Надежда Все права защищены
С обич!