Вик на болка -
раздира тъмната пелена,
пустота, пустота,
и мрак...
И в сумрака чер
и лепкав, като кал -
пълзи човешката
гордост, надменност,
и няма покой,
и няма мир-
човешката душа.
Но - едното цяло тупти,
и вибрира честота
от милиони вата
енергия - мисъл,
и не оставя
човешката душа,
в тъма.
22.11.99г.
© Сириус Надежда All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
