15 июл. 2009 г., 14:39

* * *

1.1K 0 3

Когато натрупат над мене пръстта

и спре да се бори сърцето.

Когато роднини и чужди с тъга

си тръгнат към домовете.

Тогава на гроба ми ти застани

без страх, без сЪлзи, без цвете.

Разравяй земята и ме търси,

моли за живот боговете.

Не искам в отвъдното, а

тук и сега с теб да живея.

Когато натрупат над мене пръстта

и спре да се бори сърцето.

Оглушал, ослепял за всичко в света,

ще чакаш да дойда за тебе...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Бинева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...