Jul 15, 2009, 2:39 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 3

Когато натрупат над мене пръстта

и спре да се бори сърцето.

Когато роднини и чужди с тъга

си тръгнат към домовете.

Тогава на гроба ми ти застани

без страх, без сЪлзи, без цвете.

Разравяй земята и ме търси,

моли за живот боговете.

Не искам в отвъдното, а

тук и сега с теб да живея.

Когато натрупат над мене пръстта

и спре да се бори сърцето.

Оглушал, ослепял за всичко в света,

ще чакаш да дойда за тебе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Бинева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...