15.07.2009 г., 14:39

* * *

1.1K 0 3

Когато натрупат над мене пръстта

и спре да се бори сърцето.

Когато роднини и чужди с тъга

си тръгнат към домовете.

Тогава на гроба ми ти застани

без страх, без сЪлзи, без цвете.

Разравяй земята и ме търси,

моли за живот боговете.

Не искам в отвъдното, а

тук и сега с теб да живея.

Когато натрупат над мене пръстта

и спре да се бори сърцето.

Оглушал, ослепял за всичко в света,

ще чакаш да дойда за тебе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Бинева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...