ФИЛИГРАННО

Постилам на Живота - целомъдрен -

в очакване на топлите значения.

В стъменото поднебие ги търся -

интуитивно, опипом -

на чаша тежко вино -

резливо и пенливо -

тръпчивата житейска сладост.

Обагрена в карминен цвят надежда

насъщно оплодява тишината,

покръстена с нестихващата лудост -

очакване за път, предначертан кармично.

Когато ме споходи -

ще стана цялостно завършена -

Грешница -

осмислена и опростена.

Плюс и минус - в равновесие.

Две същности на цялото и съвършеното.

Реална нереалност?

Приказна измислица?

Или... потайностите зад Чертата?

Не знам... Не знам,

но... пак постилам на Живота -

все тъй - на пълна чаша плюс и минус

(проблясъци - от светлото и тъмното).

Рисувам с думи филигранни знаци -

просека - в проекция -

между небесното и земното

(нетленното и тленното) прозрение.

И чакам - Светлината на душите.