May 7, 2015, 9:53 PM

Филигранно

  Poetry
1.5K 0 0

ФИЛИГРАННО

 

Постилам на Живота - целомъдрен -

в очакване на топлите значения.

В стъменото поднебие ги търся -

интуитивно, опипом -

на чаша тежко вино -

резливо и пенливо -

тръпчивата житейска сладост.

Обагрена в карминен цвят надежда

насъщно оплодява тишината,

покръстена с нестихващата лудост -

очакване за път, предначертан кармично.

Когато ме споходи -

ще стана цялостно завършена -

Грешница -

осмислена и опростена.

Плюс и минус - в равновесие.

Две същности на цялото и съвършеното.

Реална нереалност?

Приказна измислица?

Или... потайностите зад Чертата?

Не знам... Не знам,

но... пак постилам на Живота -

все тъй - на пълна чаша плюс и минус

(проблясъци - от светлото и тъмното).

Рисувам с думи филигранни знаци -

просека - в проекция -

между небесното и земното

(нетленното и тленното) прозрение.

И чакам - Светлината на душите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...