Най-красивата усмивка е фалшива,
най-добрият грим - сценично крив.
Ореол измамен всички ни покрива
и светът е някак си прикрито сив.
Актьорът днес не е в театър или кино,
не е във роля, в кадъра на страшен клип.
Сценария прочел си е във кана вино
и става той на мислите си гостът ВИП.
Удобно настанен е на диван продънен,
предложена му е ревизия на чувства.
Да играе себе си доживотно е осъден,
да бъде робът на няколко изкуства.
Изкуството да бъде весел през сълзи,
изкуството да ги прикрива със усмивка.
Да не бъде горд, по земята да пълзи,
сърцето му да носи почернена нашивка.
Дано единствено получи своята награда,
едва ли... за него няма тя да бъде чест.
Защото Оскарът на най-добрите се пада,
a от добрия актьор отдавна няма и вест...
Иначе ми хареса много - макар отдавна(май за жалост ) съм спрял да отразявам точно тия неща в хората(аз лекувам с апатия).
Както и да е де - напомни ми за една песен на Тодор Колев - Фалшив Герой
Благодаря и за двете.