9 февр. 2010 г., 22:18

Философията на един охлюв

1.3K 0 1

"Да бъда искам аз като орела -
да полетя във синия простор
и цялата земя да се оглежда
в небесносиния ми взор.

 

Така открил мечтата на живота,
нарамих тежката черупка
и с всички сили към върха поех
да постигна цел висока."

 

Планината тихо спеше
и в въздуха омаен
малко там поточе
шумолеше...

 

Но ето буря страшна се изви
и силен дъжд запръска.
Плахо охлювът пълзи
по стъпалата на живота.

 

"Върхът е пазен май
от мощните стихии,
но ще се боря аз докрай,
додето там не стигна."

 

Решен бе охлювът да се изправи
срещу студ и пек
и вятър силен.
Последни метри... Давай! Спринт!

 Ще стигнеш, само вярвай.

 

Ето го върхът.
Величие и жива прелест.
Ухание на свобода.
А всичко долу толкоз дребно,
наивно и нищожно
пред тази гледка -
слънцето, безкрая - дивна красота.

 

"В този миг в мен нещо се пречупи,
остър шип прониза моите гърди.
С сетен дъх докоснах моите мечти...
Но нали живях? Нали?"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Паулина Зарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не важно колко си живял, а какво си постигналМного хубаво стихотворение,поздрави

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...