"Да бъда искам аз като орела -
да полетя във синия простор
и цялата земя да се оглежда
в небесносиния ми взор.
Така открил мечтата на живота,
нарамих тежката черупка
и с всички сили към върха поех
да постигна цел висока."
Планината тихо спеше
и в въздуха омаен
малко там поточе
шумолеше...
Но ето буря страшна се изви
и силен дъжд запръска.
Плахо охлювът пълзи
по стъпалата на живота.
"Върхът е пазен май
от мощните стихии,
но ще се боря аз докрай,
додето там не стигна."
Решен бе охлювът да се изправи
срещу студ и пек
и вятър силен.
Последни метри... Давай! Спринт!
Ще стигнеш, само вярвай.
Ето го върхът.
Величие и жива прелест.
Ухание на свобода.
А всичко долу толкоз дребно,
наивно и нищожно
пред тази гледка -
слънцето, безкрая - дивна красота.
"В този миг в мен нещо се пречупи,
остър шип прониза моите гърди.
С сетен дъх докоснах моите мечти...
Но нали живях? Нали?"
© Паулина Зарева Всички права запазени