Философията на един охлюв

"Да бъда искам аз като орела -
да полетя във синия простор
и цялата земя да се оглежда
в небесносиния ми взор.

Така открил мечтата на живота,
нарамих тежката черупка
и с всички сили към върха поех
да постигна цел висока."

Планината тихо спеше
и в въздуха омаен
малко там поточе
шумолеше...

Но ето буря страшна се изви
и силен дъжд запръска.
Плахо охлювът пълзи
по стъпалата на живота.

"Върхът е пазен май
от мощните стихии,
но ще се боря аз докрай,
додето там не стигна."

Решен бе охлювът да се изправи
срещу студ и пек
и вятър силен.
Последни метри... Давай! Спринт!

 Ще стигнеш, само вярвай.

Ето го върхът.
Величие и жива прелест.
Ухание на свобода.
А всичко долу толкоз дребно,
наивно и нищожно
пред тази гледка -
слънцето, безкрая - дивна красота.

"В този миг в мен нещо се пречупи,
остър шип прониза моите гърди.
С сетен дъх докоснах моите мечти...
Но нали живях? Нали?"