Философията на една кучкарка
С презрение, дори погнуса,
на нея гледат в квартала,
а тя се рови из боклука -
за кучетата улични храна е пак събрала.
Едни ù викат откачалка,
а други – луда, мърша и свиня.
Качила се е тя на своята пързалка.
На кучетата си е дала цялата душа.
Един подвикна ù с ярост в гласа:
- Защо ги храниш? Нека да измрат!
Нападат хора, гадни същества.
Вонят ужасно, болести разнасят.
От суета ги храниш или от вина?
На по-възвишена от нас ли ще се правиш?
На самарянка или на каква?!
Но думите му вятърът разнесе
и тя отмина, даже и не спря.
Със своята мисия зае се,
потъна в снежната мъгла.
Избяга той, прогонен от вонята.
Изплю се, после изруга.
А вънка беше люта зима.
С премръзнали ръце, крака,
мърмореше си бабичката тихо,
мърмореше си тихо под носа:
- Ще храня куче – куче да ме лае!
Човеци храних – за мене никой днес нехае!
© Явление Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Харесах!
-
Мислиш ли, че на някой му пука,
За теб и за твоята съдба?
Ти за всички си част от боклука
щом си стар или беден сега.
А човек си, но само в очите
на амебите и на лъжцците.. -
"...Мизерник цял живот останах,
а даже мога да чета.
И съм набожен – всеки залък
умея с ближен да деля.
С помия храня десет котки,
и те са гладни като мен.
Подхвърлям им със черни нокти:
едно за теб, едно за мен.
И зная,че денят е близък,
когато в кофите за смет
останки чужди ще прегризвам...
Но пак оставам си Човек!!!" Поздрав! -
Харесах страшно много, най-вече заради идеята, но и изпълнението е страхотно! Поздрав!
-
Харесах като идея, и това е истината за повечето хора!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Точно попадение със силен край!
Поздравления!!!