Финалът на една история
( Продължение на "Ще взема да напиша хубав стих")
Та, казвах ви - един мишок
и котката заключих във килера.
От свадата им бях във шок.
Това го помня сякаш беше вчера.
И спомням си, че обещах
да доразкажа този частен случай.
Днес сядам да работя със ищах.
Финала на историята слушай...
Измина време... Най-подир
отвътре котката ми измяучи:
„Пусни ни да си ходим с мир
и ще ти кажем к`во при нас се случи!”
На тъй горещата молба
светкавично побързах да откликна.
Отворих аз фаталната врата.
От изненада само що не викнах:
Излезе котката сега,
а на гърба видях, че се поклаща
мишокът сив. За вас – шега,
но мене ужас взе да ме обхваща...
„Разбрахме се да сключим мир,
че интересите ни го налагат.
Ще спрем войната най-подир
и туй не смятаме, че ни излага.
Консенсус има между нас...
Той нека във килерчето си шета,
аз в кухнята ще съм на власт,
във хола и във няколко кьошета.
Не се чудù на този странен мир –
така са всички наши депутати.
Въпрос ли е за някой келипир,
не се помайват тези тарикати!...”
Мишокът кимна умно със глава,
и тъй загадъчно се заусмихва!...
От котката се спусна след това
и във килерчето във миг притихна...
Облиза котараната мустак
и се насочи бавно в свойта зона...
Замислих се за този важен знак!...
Започва обещаващо сезона!...
Ми ясно - вече дава резултат
онуй театро - в парламента,
където редовият депутат
дочаква кротичко момента
да дойде неговия звезден час -
със келипир да се облажи...
А ние супата ще духаме със вас,
държавата ни Бог да пази!...
Във вкъщи днес е тихо... Докога?
Е, няма кой да ти го каже!
И в парламента е една мъгла!...
Но изненадите си важат!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
