Финикови палми

Поэзия » Пейзажная

1K 0 16

Величествени. Горди. Устремени...

Чела опират в облаците чак.

Предел не знаят, сякаш са решени

да сбъднат най-човешката мечта.

И някак си неволно им завиждам.

Но ми остава тръпката поне –

от туй, че те съвсем неуловимо

събуждат в мене жажда. И копнеж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

voda (Елица Ангелова)

А на мен ми харесва,че си тук, Чоно.
Благодаря ти.

2011-11-25T04:41:16+02:00
voda (Елица Ангелова)

Привет, Сеси!

2011-11-24T22:36:47+02:00
странница (Сеси)

Хареса ми! Поздрави, Ели!

2011-11-24T22:34:33+02:00
voda (Елица Ангелова)

С обич към вас, Приятели:
Ивайло
Павлина
Николина
Симеон
Михаил-Огнян
Ваня
Валерия
Мария
Елена
Запрян
Пепър
Сашо

Благодаря за толото ви присъствие!

2011-11-24T22:31:01+02:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Величествена, горда, устремена,
към слънцето и светлина.
Красавица от пясъка родена,
отпива жадно вода и синева.
---------------------------------
Рисуваш с думи чудна картина
и неусетно вдъхваш и душа!
--------------------
Красива гледка,
като оазис във пустиня,
неутолима жажда
за нежност, топлина.
И вечен е копнежа за красота!
Поздрави, Ели!

2011-11-24T20:58:14+02:00