Финикови палми

Poetry » Landscape

1K 0 16

Величествени. Горди. Устремени...

Чела опират в облаците чак.

Предел не знаят, сякаш са решени

да сбъднат най-човешката мечта.

И някак си неволно им завиждам.

Но ми остава тръпката поне –

от туй, че те съвсем неуловимо

събуждат в мене жажда. И копнеж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda (Елица Ангелова)

А на мен ми харесва,че си тук, Чоно.
Благодаря ти.

2011-11-25T04:41:16+02:00
voda (Елица Ангелова)

Привет, Сеси!

2011-11-24T22:36:47+02:00
странница (Сеси)

Хареса ми! Поздрави, Ели!

2011-11-24T22:34:33+02:00
voda (Елица Ангелова)

С обич към вас, Приятели:
Ивайло
Павлина
Николина
Симеон
Михаил-Огнян
Ваня
Валерия
Мария
Елена
Запрян
Пепър
Сашо

Благодаря за толото ви присъствие!

2011-11-24T22:31:01+02:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Величествена, горда, устремена,
към слънцето и светлина.
Красавица от пясъка родена,
отпива жадно вода и синева.
---------------------------------
Рисуваш с думи чудна картина
и неусетно вдъхваш и душа!
--------------------
Красива гледка,
като оазис във пустиня,
неутолима жажда
за нежност, топлина.
И вечен е копнежа за красота!
Поздрави, Ели!

2011-11-24T20:58:14+02:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0