Величествени. Горди. Устремени...
Чела опират в облаците чак.
Предел не знаят, сякаш са решени
да сбъднат най-човешката мечта.
И някак си неволно им завиждам.
Но ми остава тръпката поне –
от туй, че те съвсем неуловимо
събуждат в мене жажда. И копнеж.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Благодаря ти.