5 мая 2009 г., 13:41

(Фис)зарядка

1.1K 0 20

„И пак сънувам оня светъл хаос...
Не подозирах , а съм бил щастлив!
Обичах те без милост аз - със ярост!

И съжалявам,че останах жив!”

 

                                     Христо Фотев

 

 

Снегът вали

на пухкави парцали...

красиви

и огнени

до бяло.

А в мен не се топи

нито усмивката,

нито сълзата ти.

Вали, вали, вали отново

топлина в ръката ми...

Яростно кънти

и пада с трясък

сняг-

топъл, ярък

от душата ти.

Ще можеш ли очите си

завинаги да си затворил,

затънал в неразтопения

бял

и тежък от очакване

сняг,

натрупан

във косата ми...

Очите ми ще можеш ли

завинаги да си затворил,

ако снегът от тях

не си изгребал...

Ще можеш ли

снега да спреш...

Поне това опитай...

 

Келнер!... Джин фис, моля!

С много лед...

 

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...