20 дек. 2017 г., 00:19

Фобия

609 0 0

Знаеш как детето гледа машинката на зъболекаря

преди да седне на стола.

Знаеш как момичето с арахнофобията гледа паяка,

който си е сплел мрежа в ъгъла на стаята.

Не се страхувах от паяци и зъболекари.

Хронофобия – казаха белите престилки. Не знам...
Просто когато бяхме заедно не спирах да си гледам часовника.

Тик-так, тик-так...

Времето прекарано с нея винаги 
ми се струваше недостатъчно.
А тя...
Тя постоянно ме упрекваше,

че цепя секундата и че трябва да се откажа от този навик.
Отказах се.
Малко след като ти се отказа от мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Стефанов Все права защищены

...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...