20.12.2017 г., 0:19

Фобия

607 0 0

Знаеш как детето гледа машинката на зъболекаря

преди да седне на стола.

Знаеш как момичето с арахнофобията гледа паяка,

който си е сплел мрежа в ъгъла на стаята.

Не се страхувах от паяци и зъболекари.

Хронофобия – казаха белите престилки. Не знам...
Просто когато бяхме заедно не спирах да си гледам часовника.

Тик-так, тик-так...

Времето прекарано с нея винаги 
ми се струваше недостатъчно.
А тя...
Тя постоянно ме упрекваше,

че цепя секундата и че трябва да се откажа от този навик.
Отказах се.
Малко след като ти се отказа от мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Стефанов Всички права запазени

...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...