Знаеш как детето гледа машинката на зъболекаря

преди да седне на стола.

Знаеш как момичето с арахнофобията гледа паяка,

който си е сплел мрежа в ъгъла на стаята.

Не се страхувах от паяци и зъболекари.

Хронофобия – казаха белите престилки. Не знам...
Просто когато бяхме заедно не спирах да си гледам часовника.

Тик-так, тик-так...

Времето прекарано с нея винаги 
ми се струваше недостатъчно.
А тя...
Тя постоянно ме упрекваше,

че цепя секундата и че трябва да се откажа от този навик.
Отказах се.
Малко след като ти се отказа от мен.