23 мар. 2019 г., 23:48

Фокус с вишнев цвят

539 0 0

Лекувах раните ти като зареден кристал

и вярвах, че взаимни мисли ни скрепяват.

Бродирах блянове като в априлски карнавал

без цветовете и духът да те усъмняват.

 

Като свидетел ням се вгледах в тебе плахо

и сякаш с вишните в едно явление се сля.

Допуснах те и обич просвети ме явно.

Вълнува досегът; разумна топлина ме сгря.

 

Пазя спомена за теб както гнездото птица,

ревностно от тълпата сива те деля.

Без твоя плам съм като самотна жрица;

а можех ли да знам, че в този град ще спра.

 

Разбрах, че ти си, дето ме вълнуваш силно

под слънчеви лъчи и в празник аз мечтая;

връхлита ароматът белоцветен неусетно

и наедно с твоя глас мисля и желая.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...