18 янв. 2011 г., 13:02

Фонтан и поточе

724 0 2

 Ф О Н Т А Н  И  П О Т О Ч Е

 

Приятел доверен веднъж ме покани

във вила красива, до прелестен кът -

Отвсякъде  тя бе обвита в бръшляни,

в кристал и позлата стените блестят.

 

До вилата блика фонтан със басейн,

в средата Амурче с колчан и стрели.

От мраморна кана вода се разлива,

надолу се стича и нежно шуми.

 

Водата в басейна е кротко заспала.

Ни звук, нито вопъл, ни тръпка дори.

Така здраво я там оковала

оградата скъпа от бели мрамори.

 

Наблизо шуми си поточе игриво

от изворче чисто с кристални води.

От камък на камък подскачаше живо,

набирайки сили от древни гори.

 

В един миг си спомних аз пак за водата,

умираща бавно в разкошен затвор.

Разбрах, че най-скъпи са днес свободата

и синевата в безбрежен простор.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Белите мрамори, богатството подтискат духа. За човек най- важни са свободата и синевата в безбрежния простор. Благодаря ти Роза ,че идваш на моята страничка.
  • Стих за живата и мъртвата вода.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...