Фонтан и поточе

18.01.2011 г., 13:02 ч.

Поезия » Друга

584 0 2

Ф О Н Т А Н И П О Т О Ч Е

Приятел доверен веднъж ме покани

във вила красива, до прелестен кът -

Отвсякъде тя бе обвита в бръшляни,

в кристал и позлата стените блестят.

До вилата блика фонтан със басейн,

в средата Амурче с колчан и стрели.

От мраморна кана вода се разлива,

надолу се стича и нежно шуми.

Водата в басейна е кротко заспала.

Ни звук, нито вопъл, ни тръпка дори.

Така здраво я там оковала

оградата скъпа от бели мрамори.

Наблизо шуми си поточе игриво

от изворче чисто с кристални води.

От камък на камък подскачаше живо,

набирайки сили от древни гори.

В един миг си спомних аз пак за водата,

умираща бавно в разкошен затвор.

Разбрах, че най-скъпи са днес свободата

и синевата в безбрежен простор.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

anka-dimitrova (Анка Келешева)

2011-01-18T14:45:42+02:00

Белите мрамори, богатството подтискат духа. За човек най- важни са свободата и синевата в безбрежния простор. Благодаря ти Роза ,че идваш на моята страничка.
rozza (Радка Миндова)

2011-01-18T13:44:36+02:00

Стих за живата и мъртвата вода.