Jan 18, 2011, 1:02 PM

Фонтан и поточе

  Poetry » Other
722 0 2

 Ф О Н Т А Н  И  П О Т О Ч Е

 

Приятел доверен веднъж ме покани

във вила красива, до прелестен кът -

Отвсякъде  тя бе обвита в бръшляни,

в кристал и позлата стените блестят.

 

До вилата блика фонтан със басейн,

в средата Амурче с колчан и стрели.

От мраморна кана вода се разлива,

надолу се стича и нежно шуми.

 

Водата в басейна е кротко заспала.

Ни звук, нито вопъл, ни тръпка дори.

Така здраво я там оковала

оградата скъпа от бели мрамори.

 

Наблизо шуми си поточе игриво

от изворче чисто с кристални води.

От камък на камък подскачаше живо,

набирайки сили от древни гори.

 

В един миг си спомних аз пак за водата,

умираща бавно в разкошен затвор.

Разбрах, че най-скъпи са днес свободата

и синевата в безбрежен простор.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Белите мрамори, богатството подтискат духа. За човек най- важни са свободата и синевата в безбрежния простор. Благодаря ти Роза ,че идваш на моята страничка.
  • Стих за живата и мъртвата вода.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...