На вечеря Никола бе много унил и замислен.
Все в ръцете си гледаше, поглед надолу навел.
Бе обсебен от някаква цел да ги търка и чисти
и дори не докосна месото със сос бешамел.
Притеснявах се много и знам, че излъчвах тревога.
Не разбирах какво го тревожи, защо е такъв.
Имах нужда да звънна на лекар, но вечер – не мога!
А пък дланите бързо покриха се с капчици кръв.
- Престани! Ти не виждаш ли – целите станаха в рани! -
се опитах да кажа със нотка на благост, но той
застрашен се усети и вдигна ръце да се брани,
сякаш беше нападнат внезапно от жилещ го рой. ...