Фонтан от чувства
На вечеря Никола бе много унил и замислен.
Все в ръцете си гледаше, поглед надолу навел.
Бе обсебен от някаква цел да ги търка и чисти
и дори не докосна месото със сос бешамел.
Притеснявах се много и знам, че излъчвах тревога.
Не разбирах какво го тревожи, защо е такъв.
Имах нужда да звънна на лекар, но вечер – не мога!
А пък дланите бързо покриха се с капчици кръв.
- Престани! Ти не виждаш ли – целите станаха в рани! -
се опитах да кажа със нотка на благост, но той
застрашен се усети и вдигна ръце да се брани,
сякаш беше нападнат внезапно от жилещ го рой.
Станимир ме погледна, поиска и той да се включи.
"Ти недей да се месиш!" - му казах с решителен знак.
Но си мислех доколко критично е. Нещо отключи
във ума на Никола стресиращи действия пак.
Беше твърде опасно и дадох си сметка, че всъщност
аз не зная какво да направя, на кой ще вреди.
Бе енергия с източник скрит под променлива външност,
за която твърдях, че познавам добре от преди.
А навън притъмня и нощта бе тревога за мене.
Станимир се нахрани и в стаята бързо се скри.
След вечерята масата в кухнята бързо разтребих,
но страхът не преставаше с пламъци да ме гори.
- Я ела да си легнеш! Ръцете с мехлем ще намажем! -
на Никола говорех тъй, сякаш е малко дете.
Аз не исках тревогата, кипнала в мен, да покажа.
Той не биваше чувствата бликнали да разчете.
И мъжът, вече вслушал се в глас, който може да води,
ме погледна послушно и дланите леко със крем
лековит аз намазах. На падове и на възходи
бяха мислите в него и пътя надолу да спрем
беше трудна задача. Въведох го в стаята вдясно,
ала точно до моята – дребна подробност, но с плюс.
Квадратурата – малка, легло – единично и тясно,
а стени – декорирани в светло лилаво и с вкус.
- Тази стая от днеска превръща се вече във твоя! -
с лека нотка на радост гласа си аз чух да звучи,
осъзнала, че с думите стигнах до него. Завоят
бе направен. Усетих, че той ме прегръща с очи.
- Но сега да ти дам да изпиеш лекарствата. Кана
със вода съм ти сложила тука аз за през нощта.
- А не може ли с мен и съпругата ми да остане?
Искам аз да усетя на чувствата ѝ близостта!
Тези думи смразиха кръвта ми. "Опасност ме дебне!" -
си помислих, потърсила отговор как да му дам.
Той живее със своята тъй илюзорна потребност
и дори не съзнава така, че ранява се сам.
Дадох двете таблетки. Въпросът без отговор висна.
Аз реших да остана за малко, докато заспи,
но една непредвидена тежест така ме притисна
и вампирска стоманена челюст в душата ми впи.
Той очи не затваряше. Страх ли го беше, какво ли?
Бях на стола до него. Посегна да хване ръка.
Аз наведох лицето си. Малката дървена шнола
се отскубна. Тогава косата ми плисна така,
че фонтанът ѝ скочи, съборил ненужни забрани.
- Колко млада и хубава, Ели, си! - той промълви.
Изненадох се силно от думите, с вяра нахранени,
и усетих сърцето от обич как също кърви.
Беше хванал ръката ми и, на дете заприличал,
под завивката сгушен, накрая затвори очи.
И разбрах аз, че чувствата – дълги години отричани –
днес в душата поникват. Не искаха тя да мълчи.
Глава 32 от новия ми роман в стихове.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, че го оценяш така, Петя! Радвам се, че си тук! Светли пазници ти желая!💖
-
Разкош. Това е изключително майсторство и труд!
-
Сеничка, радвам се, че си се спряла да прочетеш и коментираш написаното от мен, а още повече, че си открила в романа човещината, която може да ни научи на нещо. Благодаря ти сърдечно, мила!💖
-
Можем да научим много от Вашия роман!
-
Усмихнат да е денят ти, Скити!🥰👍 Обичам жадни читатели!💕
-
Даваш ни малки глътки, Мари и само засилваш жаждата ни!
Знам, че романът ще е перфектен и много интересен!
Поздрав! -
И на мен ми се иска да е интересен, Ники! Старая се, но ще видим накрая резултата.
Благодаря за прекрасния поетичен коментар, трогна ме!😍 -
Интересен, ще е този роман, Мери!
Има целият този "Букет от чувства", който те заинтригува и те кара да четеш още и още, попивайки от емоциите на героите!
Един букет с воал и панделка, следвайки ритъма на сърцето и онази буря живот! -
Eли се е развела отдавна със съпруга си и отглежда сама сина си. От завършването на училището тя не е виждала влюбеното в нея момче. На бала отива с друг свой комшия и връща инкрустираните с нейната буква обеци на Никола. След почти двадесет години на вратата ѝ позвънява непознат мъж, който ѝ носи букет орхидеи и казва, че те са от съпруга ѝ. Завръзката става още с първата част и постепенно възелът започва да се разплита. Жената разбира, че тайнственият мъж, който я вика в жилището си, е отблъснатото от нея момче. Първото съмнение идва, когато от букета пада едната от обеците. Стига ли толкова, Иржи?💖💋🥰
-
Голяма загадка е тоя Никола! Хем има психични отклонения, хем не е лишен от чувства и желания!...Моля да открехнеш малко, Мария, защо Ели го е приела на мястото на съпруга си! Може ли миналото/ с Никола/каквото и да е/ да е толкова живо?....Ами факторът "време" не го ли е заличило?
-
Видях, че вчера сложи написаното от мен в любими, но коментарът ти определено ми липсваше, Светличка! Прегръщам те!💋💖
-
Отново мащабен проект, Мария! Почитания! ⚘
-
Колко си права, Мини, че "в живота се сблъскват различни енергии", чудесно си го казала!👍 Благодаря ти, че следиш и този роман, макар да ви давам само по шепичка от него! 💖
-
Много се зарадвах, че качи и тази част от романа, Мария! Наситена с дълбоки чувства, които героите ти споделят, макар и малко сложна в психологичен смисъл, дава ясна представа, че в животът се сблъскват различни енергии, които в крайна сметка утихват в придверието на любовта. Немога да предвидя какви сцени ще опишеш, но съм сигурна, че ще са прекрасни. Удоволствие беше, да прочета! Прегръдка и от мен!
-
Хубаво е, че в твое лице, а, допускам, че и у други хора от литературните среди в родния ни град, се родиха спомените за бегълката, излязла от Ямбол преди двадесет години, Стойчо... Пиша новия роман по-бавно и трудно, но и тематиката му е по-психологическа и необикновена. Надявам се да достигне успеха на "Острови в душата", старая се и ми е нужна тази обратна връзка, която получавам, публикувайки спорадично глави от развитието на действието. Имаш и от мен сърдечни поздрави, земляк!👍🥰
-
Тони, така мило ми стана от думите ти!💕 Имаш чувствиелни сетива и умееш да навържеш гледките от прозорчетата на романа, които пускам тук отвреме навреме. Героите ми упорито ме дърпат в една нелогична за разсъдливия човек посока и аз им се противопоставям, доколкото мога. Но те са по-силни от мен и накрая се оставям да ме водят. Да видим докъде ще ме заведат с техните изживявания. На моменти усещам даже, че имам нужда от психолог, който да ме посъветва за посоката на развитие на отношенията им, но, понеже го нямам до себе си, се превръщам самата аз в такъв. Въпросът е дали го правя успешно. Благодаря ти за ентусиазма, с който ме четеш и за подкрепата, която ми даваш в чудесните си коментари, миличка!🥰👍💋
-
Мария,в този дъждовен в Ямбол ден, въпреки че четох притежавания от мен роман...Абе,самото есенно настроение ме връща към спомени и чувства, които ни събираха в литературния живот на Ямбол.
Животът е сеяч, а ние сме семена в паметта на земята. И всяко семе покълва,расте и зрее,за да сме после брашното и хляба за следващата генерация...
Така е било, така ще продължи!
Сърдечни поздрави и прегръдки!🫂🙏😍 -
Ех, Мария! Даваш по едно прозорче да надникнем в този толкова интересен роман, написан по превъзходен начин. Прочетох три пъти, опитвайки се да навържа смисъла, доколкото мога. Чувствата бушуват у героите, прекрасно си ги предала. Продължавай и давай от време на време по частичка от романа, за да го очакваме с още по-голямо нетърпение.
Прегръщам те силно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
