3 июн. 2008 г., 20:42

Фонтаните се смеят под носа си... 

  Поэзия
1705 0 36
Метрото - осветено като вечност.
На нощ мирише. Хладна и сатенена.
Вагоните са в гръб - като надежди...
Загубена съм малко и намерена.
По булеварди - бели като гълъби -
вървя, за да избягам от страха си.
Краката ми са лед. А той е кръгъл.
Фонтаните се смеят под носа си...
А зад гърба ми Айфел вдига кулата
и ме заплашва с ножа й ръждясал.
Очите ми са сухи. Парят скулите,
а Сена гълта сенките уплашени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Предложения
: ??:??