Фонтаните се смеят под носа си...
Метрото - осветено като вечност.
На нощ мирише. Хладна и сатенена.
Вагоните са в гръб - като надежди...
Загубена съм малко и намерена.
По булеварди - бели като гълъби -
вървя, за да избягам от страха си.
Краката ми са лед. А той е кръгъл.
Фонтаните се смеят под носа си...
А зад гърба ми Айфел вдига кулата
и ме заплашва с ножа й ръждясал.
Очите ми са сухи. Парят скулите,
а Сена гълта сенките уплашени.
Пред Лувъра две врани се целуват.
Изглежда бял. Ненужен и затворен.
По плочките измислици рисувам
и няма никой, за да ме обори.
В градините на Тюйлери е вечер.
И бавно храня патици настръхнали.
Трохите чужди в шепите ми лепнат.
Студът е френски. Устните ми - български.
На нощ мирише. Хладна и сатенена.
Вагоните са в гръб - като надежди...
Загубена съм малко и намерена.
По булеварди - бели като гълъби -
вървя, за да избягам от страха си.
Краката ми са лед. А той е кръгъл.
Фонтаните се смеят под носа си...
А зад гърба ми Айфел вдига кулата
и ме заплашва с ножа й ръждясал.
Очите ми са сухи. Парят скулите,
а Сена гълта сенките уплашени.
Пред Лувъра две врани се целуват.
Изглежда бял. Ненужен и затворен.
По плочките измислици рисувам
и няма никой, за да ме обори.
В градините на Тюйлери е вечер.
И бавно храня патици настръхнали.
Трохите чужди в шепите ми лепнат.
Студът е френски. Устните ми - български.
2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
