Сълзите ми ти няма да ги видиш -
застинаха по дигите на гърлото.
Изморил си се в сърцето ми да скиташ...
Спъна се душата ми по стръмното.

Лицето ми ти вече няма да докоснеш.
Сам се забрани... до полудяване.
И мойта сянка няма вече да я срещнеш.
Трябва днес да почнем да забравяме.

Забрани ми и в съня си да те търся.
Аз бях онази, дето сто пъти те е отричала.
Споменът не е хартия... да го скъсам...
Онази бях, безумно дето е обичала!

Като стрелки, очакващи да стане полунощ,
забранени, жадни като дъжд в пустини...
Виновни сме. Невинаги виновникът е лош.
За мене ти единствен си. Прости ми!