5 янв. 2020 г., 20:59

Фортуна 

  Поэзия
499 0 3

Зимни мои вечери,
самотни и без смях,
с мечти обречени,
като видения на монах
за танцуващи вещери...
Боже, нима е грях,
от мъка да се смееш
преди да станеш прах...?
А така е притомно весело
да знаеш, че няма нищо вечно,
че Раят е толкова далечен,
за душа - фортуна снежна...

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Жени, ИнаКалина, благодаря ви за интереса и отзивите! Поздрави от мен и весели празници!
  • Това е най-хубавото - няма нищо вечно.
  • ех, Вал...какъв стих само, приятелю!
Предложения
: ??:??