5.01.2020 г., 20:59 ч.

Фортуна 

  Поезия
498 0 3

Зимни мои вечери,
самотни и без смях,
с мечти обречени,
като видения на монах
за танцуващи вещери...
Боже, нима е грях,
от мъка да се смееш
преди да станеш прах...?
А така е притомно весело
да знаеш, че няма нищо вечно,
че Раят е толкова далечен,
за душа - фортуна снежна...

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Жени, ИнаКалина, благодаря ви за интереса и отзивите! Поздрави от мен и весели празници!
  • Това е най-хубавото - няма нищо вечно.
  • ех, Вал...какъв стих само, приятелю!
Предложения
: ??:??