Фортуна

Jan 5, 2020, 8:59 PM

Poetry

561 0 3

Зимни мои вечери,
самотни и без смях,
с мечти обречени,
като видения на монах
за танцуващи вещери...
Боже, нима е грях,
от мъка да се смееш
преди да станеш прах...?
А така е притомно весело
да знаеш, че няма нищо вечно,
че Раят е толкова далечен,
за душа - фортуна снежна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Фортуна

Want to read more?

Random works