5 ene 2020, 20:59

Фортуна 

  Poesía
472 0 3

Зимни мои вечери,
самотни и без смях,
с мечти обречени,
като видения на монах
за танцуващи вещери...
Боже, нима е грях,
от мъка да се смееш
преди да станеш прах...?
А така е притомно весело
да знаеш, че няма нищо вечно,
че Раят е толкова далечен,
за душа - фортуна снежна...

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Жени, ИнаКалина, благодаря ви за интереса и отзивите! Поздрави от мен и весели празници!
  • Това е най-хубавото - няма нищо вечно.
  • ех, Вал...какъв стих само, приятелю!
Propuestas
: ??:??