3 мар. 2008 г., 12:28

Фотографирани спомени

699 0 2

Потъвам в погледа на две очи -

чисти ме гледат, усмихнати някак.

Запечатани върху хартия са някога,

да запазят спомена за бъдещите дни.

 

Изнизва се времето в безгрижни игри -

да бъдеш щастлив беше тъй лесно.

Потъвам в безвремието на детски очи -

тогава по-топли, някак по-честни.

 

Но няма ги вече игрите в задния двор.

Сега не мечтаем с онзи детски копнеж.

Разглеждаме спомени зад своя затвор,

зад маската, в която се свиваш, щом порастнеш.

 

                                                           28.02.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...