Mar 3, 2008, 12:28 PM

Фотографирани спомени

  Poetry » Other
690 0 2

Потъвам в погледа на две очи -

чисти ме гледат, усмихнати някак.

Запечатани върху хартия са някога,

да запазят спомена за бъдещите дни.

 

Изнизва се времето в безгрижни игри -

да бъдеш щастлив беше тъй лесно.

Потъвам в безвремието на детски очи -

тогава по-топли, някак по-честни.

 

Но няма ги вече игрите в задния двор.

Сега не мечтаем с онзи детски копнеж.

Разглеждаме спомени зад своя затвор,

зад маската, в която се свиваш, щом порастнеш.

 

                                                           28.02.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...