Потъвам в погледа на две очи -
чисти ме гледат, усмихнати някак.
Запечатани върху хартия са някога,
да запазят спомена за бъдещите дни.
Изнизва се времето в безгрижни игри -
да бъдеш щастлив беше тъй лесно.
Потъвам в безвремието на детски очи -
тогава по-топли, някак по-честни.
Но няма ги вече игрите в задния двор.
Сега не мечтаем с онзи детски копнеж.
Разглеждаме спомени зад своя затвор,
зад маската, в която се свиваш, щом порастнеш. ...