27 июл. 2008 г., 21:09

Фрагмент от живота

1.2K 0 6

І 

Буря трещи

в лятна 

нощ - 

            гръм

                    след

                           гръм

пада, избухва

пръска

над земята

над полята

над къщята

бяла

мъртва 

светлина

               изважда

               озарява

               грозните

               образи.

Светът извън 

прозореца

е

грозен

зловещ

            като изоставено

            бойно поле

            като старо

            гробище

луната е череп

озлобява

колкото

               повече го

                               гледаш

                               толкова

               по-злобен

става

 

Тази нощ не

черпя

тази нощ

стоя

до прозореца.

Няма тишина

мрак

луд ритъм

танцуващи 

хора - 

сливат се 

като бяла

светлина

и звук.

А навън вали

гърми

трещи

светът е грозен и

                      зъл

през малкото прозорче.

 

Като черно 

на бял фон

като стрела

от Купидон

ПРОБОЖДА

мами.

Красотата

на това

момиче

в бесен

танц

завърта се

ПОГЛЕЖДА

в

очите

с 

очи

      като бисерен

                   поток

      като създадени

                   от Бог

      не, от дявол...

В мрака светят

топлите

форми

на падаща

руса

коса 

        като слънце

        след буря

        като сълза

        на моминска гръд

не видяна

не очаквана

изстрел

             в мрака

безчовечна

картина

вулкан

от Ада

затвор

за очи

нежни

момински

сълзи

стълпотворение

вековно затъмнение

нечовечно

олицетворение

руши

руши

       желание

       мечтание

гради

гради 

          да погубиш

          да изгубиш

          изчезваш

          умираш и 

          се раждаш

          в очите й - 

          самодивско

          хоро

          вие около

          вечното

          дърво

икона на

забрана

мечтана

желана

не видяна

не очаквана

изстрел

           в мрака

красива

           като изкупитела

           като катедрала

 

Танцува лудешки

танц

нечовешки

няма време

няма място

тя

е

спирала

от желания

танц

от мечти

               огледалото

               показва

               мечти

               образи

               отразява

ненаситна

не дояла

мъжки погледи

ритъма

тактува

       гръмотевиците

изморява

       пукотевиците

озарява

в тази

кръчма

тъмна

 

През прозореца

се вижда

някой там - доижда

пляска

локва след локва

влиза

ето шепне

на красивото

момиче и

нещо тегне

бърза

бърза

         излиза

в дъжда

         бяга

         изчезва

като сапунена пяна

се пуква 

изчезва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Герхард Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • усеща се едно напрежение, завихряне, движение, което просто няма как де не те увлече в бързия ритъм на потока от думи! хареса ми!
  • ... лайтмотивно, подобно на концентрични завихряния, породени от изплюти представи за нещо нетленно, отминало ... и красиво...

    Много ми хареса!
    Поздрав!
  • забравих...да дишам...
    страхотно...!
  • Еха!Уау!Това е...страхотно лудешко, на един дъх се чете.Унесе ме за миг...Браво!Много добре се е получило!Поздравчета!
  • О, дааа!
    Поздравления!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...